Несъстоятелност на търговски дружества

Производство по несъстоятелност се открива при неплатежоспособност или свръхзадълженост на търговец. Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, произтичащо от търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Свръхзадължено е търговско дружество, чието имуществото не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.

Неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията. Неплатежоспособност може да е налице и когато търговското дружество е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.

Целта на процедурата е да даде възможност за оздравяване търговското предприятие на длъжника, за да продължи да извършва своята дейност. В случай, че това се окаже невъзможно, производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите на длъжника.

Производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда по несъстоятелността писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.

Съд по несъстоятелността е окръжният съд по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност.

В производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници. С откриване на несъстоятелността длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика. Той може да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с решението за откриване на производството по несъстоятелност. Съдът може да лиши длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото и да предостави това право на синдика, когато констатира, че с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите. В производството по несъстоятелност, длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. От вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност изпълнението на задължение към длъжника се приема от синдика.

В 14-дневен срок от откриване на производството по несъстоятелност длъжникът е задължен да предостави на съда и на синдика:

1. необходимата информация във връзка с дейността на предприятието и за имуществото си;
2. списък на плащанията в брой или чрез банков превод, които надвишават 1200 лв. и са извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността;
3. списък на извършените плащания от длъжника на свързани с него лица за срок от една година преди началната дата на неплатежоспособността;
4. нотариално заверена декларация, в която посочва отделните вещи, имуществени права и вземания, имената и адресите на длъжниците си.

Длъжникът предоставя на съда или синдика информация относно състоянието на имуществото и търговската си дейност към датата на поискването, както и всички свързани с това документи.  

Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Кредиторът посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представя писмени доказателства.

В случай, че предприятието на търговеца не бъде оздравено, съдът постановява решение, с което обявява длъжника в несъстоятелност. С решението за обявяване в несъстоятелност съдът:

1. обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието;
2. постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника;
3. прекратява правомощията на органите на длъжника – юридическо лице;
4. лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
5. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.

При осребряване на имуществото недвижимите и движимите вещи като цяло или в обособени части, вещните и другите имуществени права от масата на несъстоятелността се превръщат в пари, доколкото това е необходимо за плащане задълженията на длъжника. Продажбата на вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се извършва от синдика след разрешение на съда.

При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред:

1. вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози – от получената сума при реализацията на обезпечението;
2. вземания, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържания имот;
3. разноски по несъстоятелността;
4. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
5. издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;
6. публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
7. вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа;
8. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

След разпределяне имуществото на търговеца, следва заличаването му от Търговския регистър.

Адвокатска кантора „АРТИС ЛЕГАЛ” осигурява процесуално представителство и правна защита в производства по несъстоятелност на търговски дружества.